Видове мастни киселини

Мастните киселини са основна градивна единица на мазнините в тялото, както и на мазнините в храната.

Ролята на мазнините за здравето доскоро бе представена основно в отрицателна светлина. Връзката им с холестерола, отслабването и целулита и набеждаването на мазнините за основни виновници за тези три състояния често води до объркване кои мазнини трябва да се консумират и кои не.

Но каква е ролята на различните видове мастни киселини за здравето? Някой от тях са жизненоважни за организма и подпомагат кожата, очите, мозъка и имунитета, а други не трябва да се консумират, защото създават предпоставка за здравословни проблеми и заболявания.

В статията ще разгледаме какви видове мастни киселини има и как можем да си ги набавим, за да сме в добро здраве.

Какво са мастни киселини

Липидите са голяма група органични съединения от животински или растителен произход с ключови биологични функции. Липидите имат много и различни подгрупи, една от които са мастните киселини.

По време на процеса на храносмилане тялото разгражда мазнините до мастни киселини, които след това могат да се абсорбират. Те са от една страна важни хранителни източници на гориво, а от друга важни структурни компоненти за клетките.

Като част от липидите, мастните киселини са от ключово значение за правилната работа на абсолютно всички системи в тялото на хората и животните.

Част от тях, така наречените неесенциални мастни киселини, тялото може да синтезира самостоятелно. Друга част, наричани есенциални мастни кисели, тялото не може да синтезира само и трябва да си ги набавя от различни източници. Това най-често са храни, но понякога може да е необходим и прием на хранителни добавки.

В храните, от които тялото може да си набави необходими хранителни вещества, могат да бъдат открити повече от двадесет вида мастни киселини. Тези храни са:

• плодове;
• ядки;
• растителни масла;
• животински мазнини;
• рибено масло.

Какви видове мастни киселини съществуват

Мастните киселини имат химична структура съставена от въглеродни атоми, свързани с водородни атоми, като в единия край на веригата на мастната киселина има карбоксилна група (-COOH). Тази карбоксилна група е частта на молекулата, която ще участва в химични реакции за образуване на липиди и за съхраняване на енергия.

Мастните киселини могат да бъдат разделени основно на две големи групи според тяхната ковалентна връзка – наситени и ненаситени мастни киселини.

Наситените мастни киселини нямат двойни връзки, докато ненаситените могат да съдържат една или повече двойни връзки и могат да се разделят допълнително на мононенаситени и полиненаситени. Например важните за тялото Омега-3 мастни киселини спадат към ненаситени мастни киселини.

В наситените мастни киселини въглеродната верига има максимален брой водородни атоми, прикрепени към всеки въглероден атом. Ако двойка водородни атоми липсва поради двойна връзка между два въглеродни атома, става въпрос за ненаситена мастна киселина.

Или по-просто казано – мастна киселина с единична двойна връзка е мононенаситена, докато мастна киселина с повече от една двойна връзка е полиненаситена.

Доказателства от контролирани клинични проучвания показват, че мононенаситените мастни киселини влияят благоприятно срещу редица рискови фактори за коронарна болест на сърцето, включително понижаване на общия и LDL холестерол (често наричан и “лош” холестерол), защита срещу тромбогенеза (процес на възникване и развитие на тромбоза), намаляване на LDL податливостта към окисление и създаване на по-благоприятен гликемичен профил.

Наситените мастни киселини и трансмазнините са свързани с повишен риск от коронарна болест на сърцето, докато повишен прием на мононаситени и полиненаситени мазнини може да намали този риск.

Трансмазнините, или транс мастни киселини, също спадат към ненаситени мастни киселини. Трансмазнините са отговорни за голям брой здравни проблеми. Основният източник на трансмазнините е частично хидрогенираното растително масло, което е широко използвано в хранителната индустрия. Това са храни като чипсове, бисквити, закуски, замразени пици и картофи, пържени храни, чиято употреба в диетата трябва да се избягва или поне да се сведе до минимум.

Както вече разбрахме, мононаситените и полиненаситените мазнини се различават по въглеродните връзки в тях, като полиненаситените са тези, които наричаме и “полезни мазнини”. Според позицията на въглеродната връзка във веригата им се получават и полезните мазнини – омега 3, омега 6 и омега 9. Те не могат да бъдат синтезирани от тялото, но тяхното значение за здравето е известно още от края на ХХ век, благодарение на страните Япония и Гренландия. Високата консумация на морски дарове в тези страни помагала за ниския процент сърдечно-съдови проблеми сред населението.

Тъй като омега-3, 6 и 9 са всъщност есенциални за здравето ни киселини, ще ги разгледаме малко по-подробно.

Есенциални мастни киселини

Сред видовете мастни киселини един е от особено значение за нашето здраве. Това са есенциални мастни киселини (ЕМК), които се набавят от риба, ленено масло, коноп, орехи и листни зеленчуци. Есенциалните мастни киселини са свързани с цикъла на живот и смърт на сърдечните клетки, функции на имунната система, с регулиране на кръвното налягане и множество други процеси в тялото.

Лесно достъпни чрез различни хранителни групи, сред най-известните есенциални мастни киселини са омега-3 и омега-6, а по-малко познати са омега 9 мастни киселини.

Ще разгледаме и трите вида есенциални мастни киселини, като с предимство и основна важност са омега 3 есенциални мастни киселини. Това се дължи на факта, че те са част от клетъчните мембрани, които покриват цялото тяло и са свързани с всички рецептори на тези клетки.

Омега-3 мастни киселини

Дефицит на този тип мазнини може да доведе до здравословни проблеми като артрит, високо кръвно, напълняване, депресия, астма и други.

Разгледали сме подробно Омега-3 и как се трансформира в тялото в нашата статия, но само ще споменем отново трите основни форми, в които Омега-3 есенциални мастни киселини се трансформират в тялото, след протичане на ензимни реакции:

• Алфа-линоленова киселина (АLA);
• Ейкозапентаенова киселина (EPA);
• Докозахексаенова киселина (DHA).

Поради факта, че няма стандартизиран тест за дефицит на мастните киселини, както например има за нивата на витамин D, има някои признаци, които могат да ви насочат към липсата им.

Симптоми, които биха могли да са сигнал за такъв дефицит са:

• суха кожа и кожни проблеми – основен симптом на липса на някои видове мастни киселини. Има изследвания, които показват възможна роля на омега-3 мастни киселини за различни кожни заболявания като екзема и псориазис, заради потенциала им да влияят положително на възпалителни процеси в тялото. Акнето, при което има възпалителен процес на кожата, може да е симптом за липса на омега-3 мастни киселини;
• податливост на инфекции;
• по-дълго време за зарастване на рани;
• умора и липса на енергия – те се смятат за често срещан признак за дефицит на омега-3 мастни киселини. При изследване, проведено за ефектите на Омега-3 при лупус (който е свързан с болка в ставите и умора), е установено, че тези мастни киселини могат да противодействат на умората и липсата на енергия;
• студени крайници и лошо оросяване, дължащо се на връзката на някои видове мастни киселини с регулирането на телесната температура и запазване на топлина;
• тънка и чупеща се коса – както и при кожата, ако забележите изменения като сухота, накъсване, падане, нацепени краища, това може да е симптом за липса на омега-3 мастни киселини;
• болки в ставите – тъй като омега-3 предизвикват противовъзпалителен отговор в тялото, се смята, че болката в ставите и сковаността, особено ако са причинени от възпаление като ревматоиден артрит, могат да бъдат признак на дефицит на омега-3. Някои проучвания са установили, че прием на добавки с омега киселини облекчава симптомите при хора с ревматоиден артрит и болки в ставите, свързани с лупус;
• мозъчна мъгла, загуба на когнитивни функции – затрудненията с концентрацията и проблемите с паметта може да са сигнал за липса на омега мастни киселини. Алцхаймер и деменцията са сред заболяванията, които са свързани с дефицит на омега-3 мастни киселини;
• депресия – депресията се свърза с дефицит на омега 3 мастни киселини. Биполярни разстройства, шизофрения, и синдром за дефицит на вниманието (ADHD), според различни проучвания.

Макар да е възможно всеки един от тези симптоми да се дължи на причина, различна от липса на мастни киселини, ако откриете, че имате повечето от тях е добре да се консултирате с вашия лекар за причините и дали може да подобрите диетата си с храни и хранителни добавки с омега мастни киселини.

Например, препоръчително е да консумирате по мазни риби поне два пъти седмично, както и растителни източници на различните видове мастни киселини, като орехи, ленено семе и водорасли. Ако избягвате риба и морски дарове, и те са изключени изцяло от диетата ви, трябва да включите растителни източници или хранителни добавки с омега-3.

Омега-6 мастни киселини

В допълнение към омега-3, омега-6 мастните киселини също играят важна роля за тялото. Храните, в които можете да ги откриете, са слънчогледови семки, бадеми, фъстъци и фъстъчено масло, зехтин, жълтък.

Омега-6 са полиненаситена мастна киселина, която насърчава растежа на косата и кожата, поддържа здрави кости, има роля за регулирането на метаболизма и поддържа репродуктивната система. Омега-6 има и важна роля за правилното функциониране на мозъка.

Здравословната диета съдържа и двата вида мастни киселини – и омега-3, и омега-6 мастни киселини, но с една особеност. Омега-6 мастните киселини се срещат в по-голяма част от храните. Прекалена консумация на храни с омега-6 и повишаване на количеството на тази мастна киселина в тялото може да има отрицателен ефект за здравето.

Омега-9 мастни киселини

Te са по-малко известни от омега-3 и 6. Тяхната основна функция е в синтеза на клетъчната мембрана и снижаване на холестерола в кръвта. Омега-9 може да бъде синтезирана от организма чрез омега-3 и 6. Храните, с които може да си набавите Омега-9 мастни киселини, са зехтин, маслини, авокадо, бадеми и кестени.

Някои основни ползи от консумация на омега 3, 6 и 9 са:

1. Омега-3 – указва благотворно влияние на сърдечно съдовата система, понижава холестерола, подпомага функциите на мозъка и сърцето, подобрява състоянието на кожата. При прием на рибено масло, което е източник на омега-3, се наблюдават и ползи за зрението.
2. Омега-6 – регулират кръвната захар, сърдечния ритъм и хормоните. Помага при умора, стрес, косопад, образуване на мускулна маса.
3. Омега-9 – подпомага имунната система, понижава риска от атеросклероза. Препоръчителен прием има при възрастни за превенция на сърдечно-съдови заболявания.

Хранителни добавки с балансирано съдържание на омега 3,6,9 мастни киселини от Jamieson

В гамата на качествените хранителни добавки на Jamieson може да откриете омега мастни киселини за възрастни и омега мастни киселини за деца.

Консумацията и набавянето на нужните омега-3 при децата обикновено са трудни, тъй като те често не обичат да консумират морски храни или ядки. Но, поради ключовата роля на мастните киселини в процеса на развитие и растеж на детския организъм, често се налага подпомагане на детската диета с хранителни добавки с рибено масло и омега-3.

Затова в гамата на детските добавки, Jamieson е съчетал полезното действие на добавките с приятни вкусове, за да направи приема на витамини за деца по-лесен и приятен и за тях, и за родителите им.

За детето може да изберете Омега-3 с вкус на портокал, лимон и много популярната комбинация сред децата ягода и банан, или Омега-3 портокал, лимон и горски плодове.

За възрастните, които имат нужда да допълнят хранителния си режим с полезни мастни киселини, Jamieson е разработил Омега 3-6-9 вариант, а ако има нужда от конкретно Омега-3 подходяща хранителна добавка е Рибено масло от сьомга с Омега-3 мастни киселини.

Надявам се, че нашата статия за видовете мастни киселини ви е помогнала да си изясните тяхната връзка с вашето здраве и на кои е добре да се наблегне в диетата.

Може да продължите да следите нашия блог за други полезни статии за здравето и подобряване начина на живот.