Какво все още не знаем за Витамин D?
Как да се справим с набавянето му и какво е важно да знаем за така ценния “слънчев витамин”, разяснява доктор Мария Николова.
Д-р Мария Николова е завършила медицина през 2004 г. в Медицински Университет – София, от 2001 до 2002 година се е обучавала в Медицински Университет – Виена, Австрия. Специалност „Хранене и диететика” е защитила през 2008 година в МУ – София. През 2018 г. успешно защитава докторат, в който проучва показателите на витамин D при хора с наднормено тегло и затлъстяване. Има над 70 научни участия и публикации у нас и в чужбина. Научните й интереси са в областта на нутригеномиката и нутригенетиката (пресечната точка между гените, храненето и здравето), затлъстяване и свързаните с него метаболитни заболявания, микродефицитни състояния, хранене и имунитет, хранителни алергии и интолеранси, детско хранене, оценка на хранителен прием и хранителен статус. Работи като диетолог от 2005 година.
Напоследък сред най-обсъжданите теми в науката за здравето е дефицитът на витамин D. Ще ни обясните ли защо?
Повече от 1 милиард души в света – средно всеки седми човек, страда в някаква степен от недоимък на мастноразтворимия витамин. В България, изследване на колектив начело с проф. д-р Ана-Мария Борисова показа през 2012 г., че над 75% от населението има дефицит или недостиг.
Кога говорим за недостиг и кога за дефицит?
Съществуват две скали за измерване на нивата на витамин D в организма: едната измерва в nmol/l, a другата в ng/ml. Тъй като от различните лаборатории ще срещнете резултати и в двете скали, за преминаването от едната в другата съществуват калкулатори онлайн. За улеснение, ще ползвам nmol/l (наномол за литър). При нива под 24 nmol/l става дума за дефицит, а между 25 и 49 nmol/l – за недостатъчност. Добре е нивата ни да са над 50 nmol/l, но това не е достатъчно, за да сме спокойни. Необходимо е винаги, когато си правим изследване не само на витамин D, a на всякакви показатели, да ни консултира лекар. Много е важно да се вземат предвид характеристиките на тялото ни – наднормено ли е теглото ни, или не, имаме ли някакви хронични проблеми и т.н.
Какви са значимостта и функциите на витамин D?
В представите на повечето хора витамин D е свързан само с риска от рахит. През последните години обаче стана ясно, че значението му за организма е много по-широко, а медицината вече информира лекарите и обществото за тези открития. Така например е установено, че витамин D взаимодейства с имунната система и има противовъзпалително действие.
Как всъщност добиваме този важен витамин?
Средностатистическият човек синтезира 80-90% от общото количество витамин D от слънчевата светлина. Фактори, които влияят на синтезирането в кожата, са локацията по света, на която живеем (доза и интензивност на UV-B лъчите, озон, облачно време, замърсяване на атмосферата), през коя част от деня сме навън, сезоните, употребата на слънцезащитни продукти, тенът на кожата, облеклото, което носим.
У нас преди няколко години се проведе епидемиологично проучване за статуса на витамин D сред българите в четирите сезона на годината. Установи се, че около 77% от населението у нас страда от недостиг или дефицит на витамин D през зимата (най-ниски са концентрациите през март и април), поради невъзможността за генериране на витамин D в кожата през тази част от годината на нашата географска ширина.
Ние имаме около 260 слънчеви дни в годината. Защо се наблюдава този проблем тогава?
На пръв поглед е странно, но такава е тенденцията и в другите държави в Южна Европа. Имат по-голям процент на хора с дефицит, отколкото при северните народи. Обяснява се с факта, че за да избягваме вредните ефекти на слънчевата радиация, се крием с шапки, дълги ръкави и крачоли, а колкото по на север живее един човек, толкова по-активно търси слънце по всяко време на годината. За сравнение – данни от скорошно проучване показаха, че при южните народи средното количество на витамина е 20-30 nmol/l, а при северните – 40-50 nmol/l. Разберете повече за нуждата от витамин D през летните месеци.
А какво да правим тогава? Как да компенсираме?
Става все по-актуална необходимостта от набавянето на витамина чрез хранителни източници, особено през есенно-зимния период, а и целогодишно с оглед заседналия на закрито начин на живот, включително и в месеците, когато има активно слънцегреене. Като цяло: чрез прием на храни, богати на витамина или фортифицирани с него (също популярни в Северните страни), плюс хранителни добавки, съдържащи витамин D.
Трябва да е ясно, че при дефицит на витамин D, насищането на организма става бавно, необходими са няколко месеца, за да се усети ефект от терапия.
А какъв е препоръчителният дневен прием на витамин D?
От 2018 г. в България са приети нови норми за препоръчителен дневен прием на витамина. Препоръките се увеличиха 3 пъти! Съгласно тях, възрастните между 19 и 75 години трябва да приемат 15 микрограма дневно. При кърмачетата се препоръчват 10 микрограма дневно. Тъй като повечето добавки на пазара са в IU (international units), превърнато в тази мерна единица това означава:
15 микрограма = 600 IU
10 микрокрама = 400 IU
Тук отново бих искала да подчертая ролята на лекаря, който може да предпише и друга доза в зависимост от нуждите на организма. Тези дози са препоръчителни за човек, който е в нормата и няма недостатъчност или дефицит.
За още информация за дефицит и прием на витамин D, вижте съответно статиите „Дефицит на витамин D: Причини, симптоми и последствия“ и „Прием на витамин D: Как, кога и колко?„.
Има ли хора, които са по-застрашени от такъв дефицит?
Децата и жените. Дефицит на витамин D при децата ги предразполага към чести вирусни инфекции през зимата, а децата на жени с дефицит на витамин D по време на бременността са с повишен риск за бронхиална астма и инфекциозни белодробни заболявания. Съществуват експериментални доказателства, че по-възрастните хора са по-малко ефективни производители на витамин D от по-младите.
А каква е връзката между затлъстяването и този дефицит?
При наднормено тегло е характерно редуцирано образуване на витамина в кожата, намалено всмукване на витамина от храната и мудно превръщане в организма в активна му форма. Хората с наднормено тегло много по-рядко се излагат на пряка слънчева светлина и водят по-заседнал живот, а това води до порочен кръг. През 2012 г. изследване приключи с извод, че българите със свръхтегло страдат почти 3 пъти по-често от тежък дефицит на витамин D в сравнение с тези с нормално телесно тегло.
Ако недостигът бъде компенсиран, ще доведе ли това до отслабване и здравословно тегло?
При редукция на теглото с 5-10 процента витамин D в кръвта (където е вече бионаличен, т.е. използваем от организма) се увеличава с 6-7 nmol/l, а при по-голямо отслабване – с 12-13 nmol/l. Ако човек е бил с недостатъчност, тя се преодолява.
Какви признаци подсказват за недостиг на витамина?
Липса на концентрация, слабост, лошо настроение, главоболие, мускулни и ставни болки. Изглеждат дребни неудобства, които можем и да пренебрегнем. Науката обаче напредва и е установено, че дефицитът на витамин D е свързан с множество видове рак. Между тях и най-разпространените – рак на гърдата, на простата и на дебелото черво. Затова в момента науката работи в посока изясняване на причинно-следствената връзка, както и за разработване на лечение чрез витамин D. Недостигът на витамина е фактор и при най-бързо увеличаващите се днес диагнози: затлъстяване, сърдечно съдови заболявания и захарен диабет.
Кои храни са естествените източници на витамина?
Млякото, яйцата, месните продукти, рибата (препоръчва се консумацията на мазна риба от 3 до 5 пъти седмично). През зимните месеци основно на тях може да се разчита за набавянето му или чрез прием от хранителни добавки. При установен дефицит на витамин D се налага допълнителен прием на добавки – съдържащи само витамин D, или в различни комбинации.
Суплементирането започва само след консултация с лекар и след първоначално измерване на плазмени нива на витамин D, оценка на хранителен статус, здравен статус, придружаващи заболявания и медикаментозни терапии.
В коя част на деня е най-оптимално да се излагаме на слънце?
В активните слънчеви дни, най-подходящ е диапазонът между 11:00 и 16:00 часа. Препоръката е да се излагат на слънце колкото може повече открити части, не само лицето, но разбира се, не до степен на слънчево изгаряне, а за около 20-30 минути, като не се използват слънцезащитни кремове. Тъй като обикновено в този диапазон сме на работа, бих препоръчала разходка на открито, за да може да се осъществява нормалният