Мултивитамините на древните цивилизации
За тонуса и доброто здраве са мислили активно и древните, макар да не са използвали думи като превенция. Естествените начини за лечение и предпазване са в основата на повечето антични цивилизации, макар всяка от тях да има различен, своеобразен подход. Ако гърците са били по-логични и прагматични в изследването на здравето, инките са разчитали повече на звездите и магическите сили на шаманизма. Едно е сигурно – всички те, като нас, са си имали “мултивитамини”, укрепващи тялото и духа – от растителни отвари, през арт терапии до водни бани. Докато избирате за себе си оптималните мултивитамини от естествени съставки, доставете си удоволствието да надникнете в света на древните цивилизации и най-интересното от тяхната грижа за здравето.
Египетската теория на каналите
За да се грижат за здравето си, древните египтяни разчитали на комбинация от амулети, аромати, билки и молитви. Основна за тях била така наречената “теория за каналите”. За измислянето й се вдъхновили, докато наблюдавали напоителните канали на полетата за сеитба. Древните лекари смятали, че тъкмо така действа и тялото – има различни канали, които никога не бива да бъдат блокирани. Тази система от канали се наричала Мету. В центъра на системата било сърцето, което “си говори” с всички органи. За различните органи те са грижели по различен начин: за кожни проблеми разчитали на алое и маково семе; при астма ползвали сусам и мед; гаденето облекчавали с мента, а болката – с мащерка.
Древноримската превенция
Древните римляни вярвали, че е много по-важно да съумееш да се предпазиш от болестта, вместо после да се мъчиш да я лекуваш. Те обръщали особено внимание на това да наблюдават и изследват: какво всъщност причинява болестите. Не го наричали превенция, разбира се, но то било тъкмо това. Установили например, че живеещите край блата и мръсни райони по-често боледуват. Затова започнали да изграждат съоръжения за вода – канали, акведукти, с които да повишат степента на чистота, където е възможно. В Рим имало 9 публични бани, защото римляните вярвали в пречистващата и успокояваща сила на водата и чистотата. Далеч преди светът да знае за вирусите и бактериите, римският лекар Маркус Варо бил на много прав път – вярвал, че болестите идват посредством много малки същества, невидими за окото. Логично, повечето начини за превенция били естествени: за справяне с нервност и ограничаване на депресиите например, много популярен бил дивият копър. За здраво сърце пък наблягали на чесън.
Хербалистите на древните инки
В древната култура на инките много важна роля заемали хора, наречени билкари или хербалисти. “Хербалистът трябва да знае всичко за всички растения. Не само за полезните им свойства, но и как и кога са отровни. Защото всяко растение може да е и полезно, и вредно в зависимост от дозата.” Някои от важните лечебни растения за инките били суров планински фъстък, богат на Омега мастни киселини; Мака – перуански женшен, който ползвали срещу потиснатост и хронична умора; чай от листа на кока – за повишена издръжливост и тонус. Една много интересна концепция на инките за лечение е свързана с акта на извинение. Те смятали, че човешките заболявания са пряко изражение на нарушената връзка на човек с природата и космоса. Натрупването на лоши дела лекували с признание и извинение, карали дори децата да го правят. Но те не се извинявали само на боговете. Извинявали се например на растения, на камъни, на други хора.
Древнокитайското дълголетие
За древните китайци здравето не е просто отсъствие на болестни симптоми, а присъствие на силна, витална енергия (чи). Когато енергията чи не тече плавно из цялото тяло, тогава идват болестите.
За древните китайци дълголетието било много важно! Затова имали многобройни техники за дълголетие (yangsheng). Една от най-значимите е умереността. Умереност, но не просто в храненето, за цялостна сетивна умереност, както я наричали. Това значи, че не “преяждате” със звуци, с говорене, с вкусове, с материални блага. Иначе казано, хигиена на консумацията във всички аспекти, не само в буквалните като ядене и пиене.
Останалите важни за китайците неща за дълголетието били етичното или морално здраве, както и упражненията – разнообразие от разтягания или пък често след вечеря кратка разходка, за да “се балансират пътищата на енергията чи”.
Древногръцката арт терапия
Сред основните неща, заради които древните гърци изследвали задълбочено как да поддържат добро здраве, били олимпийските игри. За да са в оптимална форма атлетите, била измислена загрявката преди усилено движение, както и намазването на тялото със зехтин – за повишаване на температурата.
Едно от най-любопитните изобретения обаче била арт терапията – гърците вярвали, че здравето на духа и психиката е съществено за хармонията на тялото. Музиката и театърът били основни “терапевти”. За различни състояния и заболявания древногръцките лечители предписвали различен тип музика. Например хармониите на флейтата и арфата били препоръчвани при подагра. Имали си и така наречените “стаи на тишината”, в които хората заспивали спокойно с цел да сънуват хубави сънища. Вярвало се, че това помага за постигането на психическа стабилност.
Източници: