Човек не може да спазва режим, който не харесва

Разговор със Сияна Йорданова, фармацевт и кулинар, участничка в MasterChef Bulgaria

Сияна, ти си фармацевт. Тъкмо защото познаваш силата на лекарствата, сигурно си наясно и със силата на превенцията. Какъв тип превенция използваш ти, за да си здрава и да се чувстваш добре?

Аз изключително много вярвам в превенцията и винаги съм казвала, че тя е по-важна от лечението. Няма нужда да се стига до лечение, ако взимаме превантивни мерки. Обикновено всеки знае кое е слабото му място – стомах, кости, кожа – и имаме периоди, в които това положение се влошава, затова превенцията, особено при хронични проблеми, е абсолютно задължителна.

Аз мога да дам пример за себе си: често страдам от раздразнен стомах и черва и за мен превенцията точно на стомашно-чревния тракт е изключително важна. От години прилагам прост метод – сутрин пия вода с лимон, но аз лично за себе си добавям и мед – висококачествен мед с ясен произход, 1 лъжица, който повишава малко нивата на глюкогена в кръвта, но от друга страна ме тонизира и не изпитвам глад. Това е моят старт на деня. След това пия кафе и се чувствам много добре.

Нивата на глюкогена? Това е нивото на кръвната захар, нали така?

Да, точно така, кръвната захар малко се покачва, но не изпитваш глад, както би изпитал, ако изпиеш едно кафе с две лъжици захар или ако изядеш една вафла на закуска. Кафето пия само с мляко, в последните две години с растително, тъй като стомахът ми започна да не понася животинското мляко. Най-често го пия с кокосово мляко.

Т.е. си усетила странични ефекти, дала си си сметка за тях и затова си взела целенасочени мерки?

Точно така и изобщо не исках да пия лекарства. В момента, в който усетих, че стомахът ми не се чувства добре, започнах да се самоизследвам. Най-големият ми съвет е да се самоизследвате. В мига, в който усетите дискомфорт, върнете лентата назад, помислете какво е по-различно, с какво се хранихте, какво се е случило на емоционално ниво, така ще може да си обясните откъде идва проблемът. Да, естествено, понякога може да не е от същия ден, а да е натрупан във времето, но когато е нещо нетипично за нас, трябва да си дадем сметка как сме живели последните няколко дни, за да стигнем до това състояние.

В този ред на мисли, знаем от известната от античността мантра, че храната е лекарство и лекарството е храна. Кои храни, подправки или съставки са твоите любими “лекарства”?

Аз по-скоро бих казала, че в днешно време храната е и лекарство, и отрова, защото в много голяма част храната е способна да увреди системно организма ни. Ако се храним постоянно с преработена, пакетирана храна, която няма хранителна стойност, пробиотици или пребиотици (или добри захари, от които нашите черва имат нужда), ако постоянно консумираме преработени захар, сол и хидратирани мазнини, тялото ни не получава никаква хранителна стойност и страда от недостиг на важни вещества за нормалното функциониране като аминокиселини, минерали, витамини.

Същевременно много вярвам в силата на настройката към храненето. Обикновено човек не може да спазва режим, който не харесва. Затова съветът ми е всеки да намери храната, която харесва, и да я адаптира към ежедневието си по възможно най-здравословен начин. Например, ако обичаш да ядеш хляб, яж висококачествен хляб, ако обичаш да ядеш сладки неща, яж малко количество, избирай си качествени продукти и по този начин психиката ти няма да се настрои, че в деня, в който си си позволил “забранените” неща, трябва да изядеш всичката храна на света. Балансът в храненето е най-важен.

За мен една много важна съставка, подправка и храна е джинджифилът. Просто той е супер, супер храна. Първо, изключително много подпомага храносмилането. Второ е безценен за всички хора, които имат проблеми с пътуване и им се гади – за деца, бременни, за всички. Едно парче джинджифил в устата подобрява състоянието на стомашно-чревния тракт. От трета страна е и антибактериално и противовирусно средство. Така че в комбинация с чай ежедневно много добре би ни подпомогнал през зимата за превенция срещу заболявания на дихателната система.

От кого и как си се учила да готвиш?

Никой конкретно, но съм наблюдавала най-вече майка ми, баба ми и леля ми. Те са хората, които в моето семейство готвят, но, например, да правя палачинки ме научи баща ми, той е експертът по палачинките. Във времето започнах изключително много да се интересувам от кулинария, но не следвам рецепти, изследвам храните. Опитвам абсолютно всичко, което видя, искам да съм опитала всички вкусове на света, няма нещо, което да е табу в кулинарията, каквото и да ми дадат – ще го ям, само и само да знам какъв вкус има. Опитвайки различните храни, си представям с какво мога да ги съчетая и по този начин готвя. Изучавам подправките, комбинациите им и експериментирам.

Пробвала ли си нещо супер шантаво, екзотично и странно?

Най-странното месо, което съм опитвала е от алигатор. Има вкус и консистенция на пилешко с дъх на риба. Не беше лошо, но не беше най-вкусното нещо на света.

Мисля, че почти няма плод, който не съм опитала, освен този странен плод дуриан. Не съм ходила в тези части на Азия, в които се среща. Казват, че или много ще ти хареса, или няма да можеш да го понесеш.

Надя: ние с приятеля ми имахме възможността да го помиришем като плод и да пробваме сладолед от дуриан. Като сладолед, отначало не се усеща нищо странно, може би заради студа, но след като преглътнеш остава послевкус, който е много странен. Прилича на кофа за боклук.

Зори: А защо го ядат?

Надя: Той се счита за много полезен, кралят на плодовете, ценен, заради антиоксидантно действие, а и местните са свикнали. Но интересното е, че не всички. Хората поемат дъх, запушват нос и преминават покрай сергиите за дуриан, много е забавно.

Днес кои са твоите вдъхновители в кулинарията – от света и у нас?

В момента моят любим майстор сладкар е David Vidal. Следя неговата работа ежедневно и съм възхитена от него. Той е не просто сладкар, той е артист. Канадец, който живее в Швеция.

Още един, феноменален готвач, е Cédric Grolet, французин, който прави скулптури, които приличат на истински плодове.
Те двамата са водещи в света, достигнали са нива, за които трябват години учене. В момента правят мастър класове, в техните специално оборудвани кухни.

Разкажи ни най-вълнуващата, смешна или трогателна история с храна, която ти се е случвала?

Никога не бях опитвала опунция – плод от кактус. Нещо като кактусова фурма. Беше ми много любопитно да я опитам. Бях в Гърция – на Пелопонес. Там навсякъде по плажа има от този кактус. Има пчели, които правят мед от кактуса и е много специален и рядко срещан. Кактусът е огромен, като агава, плодовете са по върховете на растението. В интернет видях, че се ползва специална пръчка, за да ги откъснеш от далече. Направих си такава и успях да набера.

След това се замислих, дали не съм виждала и информация за специален начин, по който трябва да се яде плодът, но не можах да се сетя нищо конкретно, затова просто отхапах. В момента, в който отхапах обаче, си припомних, че той има бодли и отвътре – фини като фибростъкло. Затова или се замразява, или се обгаря, за да се махнат. Усетих, че устните ми и езикът са целите в тези бодли. Толкова ми бодеше, че се наложи да вървя с отворена уста и изплезен език по плажа, половин километър до хотела. Това беше най-смешната ми история с храна. След това да махна бодлите с пинсета ми отне 2-3 часа.

А заслужаваше ли си, какъв беше вкусът?

Плодът е блудкав, не е лош, в комбинация с портокал има екзотичен вкус.

Знаем, че си падаш по приготвяне на десерти. В този дух, има ли отговор на вечния въпрос: можем ли и как да си хапваме хем вкусно, хем здравословно? Каква е твоята лична формула?

Естествено, че можем. Най-здравословното е да не караме тялото си да страда, потискането на желанието много често води до депресия, а след това – след като сме потискали желанието, се случва да се тъпчем точно с тези неща, от които сме се ограничавали.

За мен много важно е да си даваме сметка всеки ден какво ядем. Още от първото си ядене, да знаем колко калории и захари има в него. Има дни, в които не изпитваме силен глад и тогава е много важно да не се тъпчем. Това е едно здравословно отказване от храна. За мен яденето под час и според режим е грешка. Трябва да се храниш инстинктивно, когато си гладен, а когато усетиш, че си се наял – да спреш. Преяждането е една от най-големите грешки. По-добре е едно парче пица, отколкото една тава карфиол. Разширяването на стомаха е вредно. Освен това нямаме нужда да се храним 3 пъти на ден, може и 2 пъти.

Когато сме си направили сметката какво сме яли, можем да си отделим калории за любимата ни “вредна” храна, но просто да не е ежедневие и да не е основното ни хранене. Обичаме шоколад – изяждаме 20-30 гр, около 150 калории, качествен шоколад – няма нищо лошо. Обичаме торта – не си купуваме торта с маргарин и некачествени блатове, а ще си купим например Павлова, направена с белтъци и плодове. Винаги има здравословни алтернативи на изкушенията. Ние можем да приучим вкуса си. Вкусът се възпитава. Колкото по-често ядеш качествена храна, се научаваш да я цениш и в един момент търсиш нея.

В този ред на мисли, някои неща са си обективно вредни, но лека-полека можем да ги заменим, нали така?

Точно така. Можеш да си купиш пица тип пица на парче, с ниско качество, с колбас с неясен произход или да си вземеш пица с фино тесто, с хубава пшеница или направено с квас и втасвало няколко дни, в която глутенът вече се е настроил абсолютно приятелски към нас, а отгоре е с моцарела и зеленчуци. Няма нищо вредно в това. Едно парче такава пица е около 300 калории, колкото една голяма вафла, която хората ежедневно поглъщат, без да си дават сметка за тези неща. Аз съм изключително против пакетираните десерти. За мен те са смърт за организма – концентрирана захар и концентрирани вредни мазнини. Абсолютно нищо не дават на тялото.

Знаем, че да се преяжда не е добре, но понякога ни “се налага”, например когато сме на гости или на път. Какво да правим, когато преядем?

Балансираме! Ако два дни си преяждал – е добре два дни да се храниш с повече плодове и зеленчуци и да пиеш много течности. По-малко мазнини и белтъчини, повече въглехидрати, но само от растителен произход, защото действат много очистващо на организма.

Какво мислиш за хранителните добавки – как си набавяш витамини и минерали?

Хората, които ме познават, знаят, че съм фен на хранителните добавки. За мен те дори са лекарство и са неизменна част от превенцията на всички заболявания. Много заболявания могат да се лекуват с добавки. Например артишокът – за мен той е не само храна, а и лекарство, може да излекува жлъчката, черния дроб, да подобри храносмилането. Хранителните добавки са необходимост в нашия живот, тъй като дори и да се храним здравословно, заради стреса и други фактори, чисто физически няма как да набавим необходимите микроелементи или ензими. Затова аз вярвам, че много добре трябва да се вслушваме в нашите тела. Ако постоянно имаме подуване, да пием пробиотици, храносмилателни ензими, ако се наложи понякога и разхлабителни вещества.

Стомашно-чревният тракт страда най-много от начина ни на живот, а това е една основа за много заболявания. Останалите хранителни добавки, които аз препоръчвам, са например червената боровинка, която е абсолютно благотворна за женската пикочо-полова система, а същевременно подпомага дренирането на тялото, защото храната, която консумираме в днешно време, съдържа много големи количества сол, храним се късно, пием късно течности и това води до постоянни отоци. Оточността на тялото е вредна, сърцето не работи добре, лимфната система не работи добре. Аз препоръчвам червена боровинка да се пие постоянно. Тя не може да пренасити организма.

Ти кои марки хранителни добавки харесваш?

Aboca и Jamieson, смее се: още преди да ви познавам. Now Foods също са добри, с високи концентрации. Nature’s Way също. Това са марките, които аз си купувам.

Как и откъде си намираш качествени продукти за готвене? Изобщо, как пазаруваш, четеш ли внимателно етикетите?

Преди всичко чета. Аз съм кошмар за хората, които пазаруват с мен – чета абсолютно всичко. Когато става въпрос за пакетирана храна, подбирам я много внимателно – чета в интернет, независимо дали става въпрос за сол и подправки, или друг тип храна.

Плодове и зеленчуци пазарувам от хора, които знам, че са производители. Обикалям пазарите, познавам хората и пазарувам от тях. Имам си предпочитана месарница, от която знам, че месото винаги е прясно. Предпочитам прясна храна – например предпочитам прясна паста.

А как поддържаш емоционално здраве? С помощта на какви храни и занимания?

Опитвам се да не обвързвам емоционалното здраве с храната, защото това би могло да бъде капан. Тъй като храната може да бъде решение при лошо настроение, се опитвам тези две неща изобщо да не ги свързвам едно с друго. По-скоро ям само храна, която харесвам, не ям само за да се нахраня, за мен храната е удоволствие, затова й отделям много голямо внимание. Храня се бавно, дъвча всичко по минимум 13 пъти или повече, вече не ги броя, но така започнах. Дори обикновеният ми обяд или вечеря ще са сготвени по начин, който ми харесва. Всяко едно хранене трябва да бъде награда за тялото. А не, за да се наградиш за нещо, което си направил, да се храниш с вредна храна.

По какви теми би ти било най-любопитно и ценно да четеш в в Клуб здраве на Jamieson.bg?

Всичко иновативно в превенцията за добро здраве. Всякакви нови изследвания от добри световни специалисти. Медицината се развива на основата на тесни специалисти, които са посветили живота си да работят по определена тема, и аз им се доверявам.