Понятието витамин се заражда през 1912г., когато американският биохимик Казимир Функ извлича от оризови люспи, вещество съдържащо витамин B1, небходимо за лекуване на болестта бери-бери, като по-късно му дава името "витамин". Витамините представляват нискомолекулни вещества от органичен характер, спомагащи за пълноценната жизнена дейност на човека и животните.
Руският учен Н. И. Лунин още през 1880г. обяснява в своя труд нуждата от витамини. До ден днешен ние познаваме около 30 витамина, които активно действат върху растежа, обмяната на веществата, имунната, нервната, ендокринната система, кръвообращението, съсирването на кръвта и др. Най-голямо съдържание на витамин има предимно в растенията.
Голяма потребност от витамини има при бременност, по време на кърмене, физически и умствен труд, инфекциозните болести и много други аспекти от живото на човека. Липсата на витамини в организма води до болести, познати като: хиповитаминоза, авитаминоза, а прекомерното им използване до хипервитаминоза.
Голяма част от витамините използвани в лекарствата, се образуват от химичени и микробиологичени синтези.
Едната група витамини са мастноразтворими витамини, съдържащити се най-често в храната, те принадлежат от групите А,D,E и К. Също и техните сборна групи А1, А2, D1, D2, D3, D4, D5, D6 и др. Мастноразтваримите витамини от групи D, Е, К се съдържат в плодовете и зеленчуците, а от в продуктите от животински произход можем да намерим тези от А група.
Витамин А спомага за растежа, съдържа се в продуктите: черен дроб, яйчен жълтък, мляко, масло и др.
Противорахитичният витамин е от група D, полезен е за растежа на костите, зъбите, калциите и фосфора в организма.
Витамин Е е полезен за правилното функциониране на жлезите с вътрешна секреция, половите жлези, обмяната на веществата, мазнините, водата в организма, нервната, мускулната система и др.
Витамин К е важен при съсирването на кръвта и правилната сърдечна дейност.
Важно е да знаете че: