ПРОБИОТИЦИТЕ: най-важното накратко

Понякога е трудно да си представим ценността на бактериите, защото живеем в свят, където “антибактериално” е ключова дума. Но е факт: живите микроорганизми в чревната флора, “правят така, че процесите в червата ни да се случват ефективно и плавно”, казва доктор Алън Уолкър от Harvard School of Public Health. Тези бактериални култури се срещат най-често в храни като киселото мляко и са известни под името “пробиотици” - буквално “в полза на живота”. 
 
 
Полезните бактерии
В чревния ни тракт живеят трилиони бактерии - някои полезни, наричани - “добри бактерии”, други - не. Пробиотиците помагат в това да се стимулира развитието на добрите бактерии и да се държат под контрол “лошите”. Ако например имате нездравословен тип хранене, живеете на място със замърсен въздух или приемате конкретни медикаменти (антибиотици) - тези фактори могат да доведат до проблеми като хроничен запек и синдром на раздразненото черво. Освен за доброто храносмилане и оптималното усвояване на хранителните вещества, пробиотиците са много важни за подсилване на имунната защита и борбата с инфекции. улира развитието на добрите бактерии и да се държат под контрол “лошите”. Ако например имате нездравословен тип хранене, живеете на място със замърсен въздух или приемате конкретни медикаменти (антибиотици) - тези фактори могат да доведат до проблеми като хроничен запек и синдром на раздразненото черво. Освен за доброто храносмилане и оптималното усвояване на хранителните вещества, пробиотиците са много важни за подсилване на имунната защита и борбата с инфекции. 
 
Храни с естествено съдържание на пробиотици
“Принципната препоръка е да включвате в дневното си меню храни, които са преминали процес на ферментация.”, съветва д-р Уолкър. Такива естествени пробиотични храни са киселото мляко (при което е важно да търсите на опаковката думите “живи и активни култури”), киселите краставички (при тях пък е добре да подбирате такива, които са във вода и морска сол, а не в оцет, защото той потиска развитието на добрите бактерии). Освен това сирене - меко или твърдо, въпросът е да е узряло и да не е минавало топлинна обработка. Също така кефир, в чийто състав обикновено влизат около 30 вида пробиотични култури. Да не пропускаме мисо супата и кокосовото мляко!
Пробиотици, разбира се, могат да се набавят и под формата на хранителни добавки (виж пробиотиците на Jamieson), но имайте предвид, че е много важно първо да се консултирате с лекар за това какъв тип да взимате. 
 
Вторият мозък
Един любопитен факт е, че в академичните среди наричат червата “втори мозък”. Така е, защото в тях се произвеждат много от същите невротрансмитери като в мозъка - например серотонин и допамин, популярни като “хормони на щастието”. Както знаем, те са съществени за регулирането на настроението. Според харвардските учени близо 90% от серотонина в тялото ни се синтезира именно в храносмилателния тракт. В този смисъл, твърдят учените, “това, което оказва влияние върху червата, обикновено се отразява доста пряко и на мозъка, и обратно.” Затова например стресът често предизвиква проблеми в плавното функциониране на червата. А от друга страна, хронични заболявания като Синдром на раздразненото черво или хроничен запек оказват сериозно влияние върху настроението ни - водейки понякога до тревожност и депресия. Тъкмо в този ред на мисли, пробиотиците спомагат за подобряване на настроението и когнитивните функции, за регулиране на апетита и за понижаване на стреса.  Едно любопитно проучване от 2013 показва, че жени, които приемат кисело мляко и пробиотици два пъти дневно в рамките на 1 месец, реагират по-спокойно (спрямо контролна група), когато им се показват страховити изображения на агресия.  
 
Използвани източници:
Harvard Medical School